изхрусквал

Речник на българския език

1. изхрусквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрусквал е производна форма на изхрусквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрусквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрусквал е производна форма на изхрусквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрусквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхрусквал е производна форма на изхрусквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхрусквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхрусквал е производна форма на изхрусквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).