изхрупал е

Речник на българския език

1. изхрупал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрупал е е производна форма на изхрупам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрупал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрупал е е производна форма на изхрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрупал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрупал е е производна форма на изхрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).