изхрупал

Речник на българския език

1. изхрупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрупал е производна форма на изхрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхрупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхрупал е производна форма на изхрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхрупал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхрупал е производна форма на изхрупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхрупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхрупал е производна форма на изхрупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).