изхриптявало

Речник на българския език

1. изхриптявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхриптявало е производна форма на изхриптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхриптявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхриптявало е производна форма на изхриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхриптявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхриптявало е производна форма на изхриптявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхриптявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхриптявало е производна форма на изхриптявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).