изхриптели

Речник на българския език

1. изхриптели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхриптели е производна форма на изхриптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхриптели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхриптели е производна форма на изхриптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изхриптели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхриптели е производна форма на изхриптя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изхриптели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхриптели е производна форма на изхриптя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).