изхрачело

Речник на българския език

1. изхрачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхрачело е производна форма на изхрача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхрачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхрачело е производна форма на изхрача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).