изхортувал съм

Речник на българския език

1. изхортувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхортувал съм е производна форма на изхортувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изхортувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхортувал съм е производна форма на изхортувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изхортувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхортувал съм е производна форма на изхортувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).