изхортувал е

Речник на българския език

1. изхортувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхортувал е е производна форма на изхортувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхортувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхортувал е е производна форма на изхортувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхортувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхортувал е е производна форма на изхортувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).