изхортувал

Речник на българския език

1. изхортувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхортувал е производна форма на изхортувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхортувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхортувал е производна форма на изхортувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхортувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхортувал е производна форма на изхортувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхортувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхортувал е производна форма на изхортувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).