изхокал

Речник на българския език

1. изхокал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхокал е производна форма на изхокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхокал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхокал е производна форма на изхокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхокал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхокал е производна форма на изхокам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхокал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхокал е производна форма на изхокам (мин. деят. несв. прич. м. р.).