изходатайствувал

Речник на българския език

1. изходатайствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изходатайствувал е производна форма на изходатайствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изходатайствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изходатайствувал е производна форма на изходатайствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изходатайствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изходатайствувал е производна форма на изходатайствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изходатайствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изходатайствувал е производна форма на изходатайствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).