изхлъзвал

Речник на българския език

1. изхлъзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлъзвал е производна форма на изхлъзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхлъзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлъзвал е производна форма на изхлъзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхлъзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхлъзвал е производна форма на изхлъзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхлъзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхлъзвал е производна форма на изхлъзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).