изхлопвал

Речник на българския език

1. изхлопвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлопвал е производна форма на изхлопвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхлопвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхлопвал е производна форма на изхлопвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхлопвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхлопвал е производна форма на изхлопвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхлопвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхлопвал е производна форма на изхлопвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).