изхленчило е

Речник на българския език

1. изхленчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхленчило е е производна форма на изхленча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхленчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхленчило е е производна форма на изхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).