изхленчило

Речник на българския език

1. изхленчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхленчило е производна форма на изхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхленчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхленчило е производна форма на изхленча (мин. деят. св. прич. ср. р.).