изхленчили

Речник на българския език

1. изхленчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхленчили е производна форма на изхленча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхленчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхленчили е производна форма на изхленча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).