изхленчело

Речник на българския език

1. изхленчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхленчело е производна форма на изхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхленчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхленчело е производна форма на изхленча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).