изхленчели

Речник на българския език

1. изхленчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхленчели е производна форма на изхленча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхленчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхленчели е производна форма на изхленча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).