изхленчвал

Речник на българския език

1. изхленчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхленчвал е производна форма на изхленчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхленчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхленчвал е производна форма на изхленчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхленчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхленчвал е производна форма на изхленчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхленчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхленчвал е производна форма на изхленчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).