изхитрял си

Речник на българския език

1. изхитрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрял си е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхитрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрял си е производна форма на изхитрям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхитрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрял си е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. изхитрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрял си е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. изхитрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрял си е производна форма на изхитрея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. изхитрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрял си е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).