изхитрял е

Речник на българския език

1. изхитрял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрял е е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхитрял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрял е е производна форма на изхитрям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхитрял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрял е е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. изхитрял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрял е е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. изхитрял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрял е е производна форма на изхитрея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. изхитрял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрял е е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).