изхитряло е

Речник на българския език

1. изхитряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло е е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхитряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло е е производна форма на изхитрям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхитряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло е е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изхитряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло е е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. изхитряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло е е производна форма на изхитрея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. изхитряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитряло е е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).