изхитряла

Речник на българския език

1. изхитряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхитряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. изхитряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. изхитряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. изхитряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитрям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. изхитряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитрям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

7. изхитряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

8. изхитряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхитряла е производна форма на изхитрея (мин. деят. св. прич. ж. р.).