изхитрявал си

Речник на българския език

1. изхитрявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрявал си е производна форма на изхитрявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхитрявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрявал си е производна форма на изхитрявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхитрявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхитрявал си е производна форма на изхитрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).