изхитрявало

Речник на българския език

1. изхитрявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитрявало е производна форма на изхитрявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхитрявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитрявало е производна форма на изхитрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изхитрявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхитрявало е производна форма на изхитрявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изхитрявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхитрявало е производна форма на изхитрявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).