изхитрявал

Речник на българския език

1. изхитрявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрявал е производна форма на изхитрявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхитрявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрявал е производна форма на изхитрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхитрявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхитрявал е производна форма на изхитрявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхитрявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхитрявал е производна форма на изхитрявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).