изхитрило

Речник на българския език

1. изхитрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитрило е производна форма на изхитря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхитрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхитрило е производна форма на изхитря (мин. деят. св. прич. ср. р.).