изхитрил

Речник на българския език

1. изхитрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитрил е производна форма на изхитря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхитрил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхитрил е производна форма на изхитря (мин. деят. св. прич. м. р.).