изхитреело

Речник на българския език

1. изхитреело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхитреело е производна форма на изхитрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхитреело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхитреело е производна форма на изхитрея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).