изхитреел

Речник на българския език

1. изхитреел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхитреел е производна форма на изхитрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхитреел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхитреел е производна форма на изхитрея (мин. деят. несв. прич. м. р.).