изхилило

Речник на българския език

1. изхилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхилило е производна форма на изхиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхилило е производна форма на изхиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).