изхилил

Речник на българския език

1. изхилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхилил е производна форма на изхиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхилил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхилил е производна форма на изхиля (мин. деят. св. прич. м. р.).