изхили

Речник на българския език

1. изхили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхили е производна форма на изхиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изхили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхили е производна форма на изхиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изхили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхили е производна форма на изхиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изхили — повелително наклонение, ед. ч.

изхили е производна форма на изхиля (повелително наклонение, ед. ч.).