изхвърлял си

Речник на българския език

1. изхвърлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял си е производна форма на изхвърлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял си е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял си е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).