изхвърляла

Речник на българския език

1. изхвърляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърляла е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхвърляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхвърляла е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изхвърляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхвърляла е производна форма на изхвърлям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изхвърляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхвърляла е производна форма на изхвърлям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).