изхвърлял

Речник на българския език

1. изхвърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхвърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхвърлял е производна форма на изхвърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхвърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

изхвърлял е производна форма на изхвърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхвърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхвърлял е производна форма на изхвърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).