изхвръкваха

Речник на българския език

1. изхвръкваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхвръкваха е производна форма на изхвръквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхвръкваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изхвръкваха е производна форма на изхвръквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).