изхапете

Речник на българския език

1. изхапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изхапете е производна форма на изхапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изхапете — повелително наклонение, мн. ч.

изхапете е производна форма на изхапя (повелително наклонение, мн. ч.).