изхапело

Речник на българския език

1. изхапело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхапело е производна форма на изхапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхапело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхапело е производна форма на изхапя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).