изхапели

Речник на българския език

1. изхапели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхапели е производна форма на изхапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхапели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхапели е производна форма на изхапя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).