изхайтил съм

Речник на българския език

1. изхайтил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхайтил съм е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайтил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхайтил съм е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).