изхайтил си

Речник на българския език

1. изхайтил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайтил си е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайтил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайтил си е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).