изхайтило е

Речник на българския език

1. изхайтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайтило е е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхайтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайтило е е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).