изхайтили са

Речник на българския език

1. изхайтили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

изхайтили са е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхайтили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхайтили са е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).