изхайтили

Речник на българския език

1. изхайтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхайтили е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхайтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхайтили е производна форма на изхайтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).