изхайтила си

Речник на българския език

1. изхайтила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхайтила си е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхайтила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изхайтила си е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).