изхайтила е

Речник на българския език

1. изхайтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайтила е е производна форма на изхайтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхайтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайтила е е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).