изхайтила

Речник на българския език

1. изхайтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайтила е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхайтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изхайтила е производна форма на изхайтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).