изхайтил
1.
изхайтил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхайтил
е производна форма
на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изхайтил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изхайтил
е производна форма
на изхайтя (мин. деят. св. прич. м. р.).