изхайтил

Речник на българския език

1. изхайтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайтил е производна форма на изхайтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайтил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхайтил е производна форма на изхайтя (мин. деят. св. прич. м. р.).