изхайти

Речник на българския език

1. изхайти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхайти е производна форма на изхайтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изхайти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхайти е производна форма на изхайтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изхайти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхайти е производна форма на изхайтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изхайти — повелително наклонение, ед. ч.

изхайти е производна форма на изхайтя (повелително наклонение, ед. ч.).